Точно 7:00… както и всеки друг ден, г-жа Илиева се събуди без проблеми, без цел и посока, странични от всекидневните и задължения.
Направи закуска на малките, изпрати ги на училище, събуди съпруга си и започна деня. Имаше толкова много да свърши днес. “Мразя понеделниците”, каза си тя.
“Мръсни чинии, пералня, пазар…” отмяташе ги наум едно след друго.
Към 12 часа вече се връщаше от магазина. Времето беше страхотно и Лили реши, че трябва да му се порадва поне за 10 минути… Приседна на близката пейка, остави продукти до себе си и запали цигара.
“4.80 лв… е сега вече трябва поне да опитам да ги откажа…”
За да не си развали удоволоствието, просто се облегна назад и се загледа в леко поклащащите се дървета. Тези моменти и се струваха скъпоценни, сред цялото еднообразие. Изведнъж я осени идея и нетърпение се прочете в будните и очи.
“Ще направя блог! Ще има с какво да се разнообразявам.”
Загаси набързо цигарата, грабна торбите и се запъти към дома. В главата и се въртяха повече мисли, отлкото можеше да разгледа наведнъж. Качвайки се по стълбите блъсна г-н Петров от втория етаж, смутено се извини и побърза към вратата.
Някак си успя да отключи и стремглаво заседна пред компютъра.
Целият и ентусиазъм обаче изчезна с въпроса “За какво да пиша?”
……………………………………………………………………………..
Изпадали ли сте в подобна ситуация? Аз – да…
За да си направите блог не се изискват особени усилия. Поне не по техническата част – сайтове по темата – много. Най-лесният вариант е тук .
Следващата част е доста по-трудна. “За какво да пиша”? Повечето “специалисти” ще ви посъветват да … Какво? Вижте тук.
ADDICTED [Loving Life] 